Veganzona

Полезни съвети и рецепти за един балансиран хранителен режим на растителна основа, както и научни статии, свързани с дългогодишни проучвания и изследвания


ЗЪРНЕНО-ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ. РАЗЛИКАТА МЕЖДУ РАФИНИРАНОТО (БЯЛОТО) И ПЪЛНОЗЪРНЕСТОТО БРАШНО

снимка Klaus Nielsen, www.pexels.com/it-it/foto/luce-menu-secco-casa-6287318/

снимка Klaus Nielsen, https://www.pexels.com/it-it/foto/luce-menu-secco-casa-6287318/

От древни времена зърнените култури са основен източник на храна за хората, въпреки че в регионите на Близкия и Средния Изток, и Северна Африка земеделието и експлоатацията на земните ресурси датира отпреди 10 000 години.

Зърнени култури се наричат всички семена богати на нишесте (но също и на протеини), които зреят върху клас и спадат към семейство житни, но има и малки изключения като например киноа и амарант, които принадлежат към различни ботанически семейства, но имат подобен на зърнените култури хранителен състав.

Съществуват стотици различни видове зърнени култури, въпреки че най-отглежданите са пшеница, царевица, ориз, ечемик, лимец, овес, просо, ръж, киноа, амарант, а в България – пшеница и царевица.

Ако си зададем въпроса “Знаем ли кои са зърнено-житните култури и присъстват ли на трапезата ни?”, отговорът ще е положителен. Но ако задълбочим малко въпроса става ясно, че това се отнася най-вече за тестените изделия, като банички и мекици, а не за пълнозърнестите, непреработените и нерафинирани зърна, така както ги е създала майката природата.

Но защо е толкова важна консумацията им? Каква е разликата между бялото и пълнозърнестото брашно? 

За да видим каква е съществената разлика, нека първо се запознаем със строежа на зърното.

При всички зърнени култури той е сходен и се състои от три основни части:

1) Обвивката или с други думи казано триците, представляват външната част на зърното, което е съставено от седем слоя. В тях се съдържат протеини, витамини, минерали и неразтворими фибри (целулоза). Обвивката на зърното представлява около 15% от неговото тегло.

2) Ендосперм– заема цялата централна част на зърното, която е около 80% от теглото му. Богата е на нишесте, следователно на въглехидрати, също така съдържа малко протеини и разтворими фибри. Това е единствената част, използвана за приготвянето на белите брашна.

3) Зародиш– представлява най-вътрешният слой на зърното. Богат е на витамини от групата В и Е, протеини, ензими и есенциални мастни киселини. Именно тези хранителни вещества са причината зародиша рядко да влиза в състава на брашното, защото намаляват трайността му.

От смилането на зърното се получава брашно, а от неговата преработка, различни тестени изделия като хляб, макарони, качамак, сладки, соленки и други.  За съжаление в България най-много се използват рафинираните брашна, на чиито зърна е премахната възможно най-голяма част от обвивката и зародиша. Така получаваме прекрасно бяло и пухкаво брашно, но с почти никакви хранителни вещества. Просто бързи и празни калории, които сами по себе си не влияят добре на нашето здраве.

Виж ощеХранителни последици от рафинирането на зърнените култури. 

За разлика от бялото брашно, за направата на пълнозърнестото, се използват целите зърна, както зародиша така и обвивката. Брашното, което получаваме не е толкова бяло на цвят и не толкова еластично, но за сметка на това е изключително полезно.  Пълнозърнесто брашно може да се направи от всяка една зърнена култура.

А ето как да се ориентираме и направим правилният избор при покупката на брашно.

У нас се произвеждат различни типове пшенично брашно – 450, 500, 520, 700, 800, 1150 и 1850.

Според българското законодателство всеки тип брашно има своя номер. Това ни дава информация от какво зърно е направено и какво е неговото пепелно съдържание. Пепелното съдържание показва колко добре е пресято зърното и до каква степен е отделена обвивката от него. Ако брашното е тип 500 това означава, че пепелното му съдържание е 0,5%. Тип 1150 има 1,15% пепелно съдържание. Колкото е по-голямо пепелното съдържание, толкова по-пълнозърнесто е брашното. Следователно, брашното при което зърната се смилат цели, без да се отделя никаква част от тях е тип 1850 при пшеницата, а при ръжта – 1750.

Тип 450, 500, 520, 600, 650, 700, 800 – Бяло пшенично брашно

Тип 1000 – Ръжено брашно

Тип 1150 – Типово пшенично брашно

Тип 1750 – Пълнозърнесто ръжено брашно

Тип 1850 – Пълнозърнесто пшенично брашно Тип 2000 – Брашно от лимец

Виж още: Мухъл по храната: трябва ли да я изхвърлим или е достатъчно да отстраним засегнатата част?

Информацияв този уебсайт представлява обща информация, която в никакъв случай не замества медицинският съвет получен от вашият лекар! Също така, тази информация не може да се използва за самодиагностициране и самолечение. За да си осигурите един здравословен и балансиран хранителен режим, винаги е добре да се доверите на препоръките на вашия лекар или експерт по хранене.





Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

за мен

Здравейте и добре дошли в моя блог!

Казвам се Милена и съм завършила магистратура със специалност “Диетология и Вегетарианско Хранене” във факултета по Медицина и Хирургия в Политехническия Университет Марке в Анкона, Италия.

Тук ще намерите както полезни съвети и рецепти за един балансиран хранителен режим на растителна основа, така и научни статии, свързани с дългогодишни проучвания и изследвания.

С приятелски поздрав, Милена

бюлетин