Veganzona

Полезни съвети и рецепти за един балансиран хранителен режим на растителна основа, както и научни статии, свързани с дългогодишни проучвания и изследвания


ЕТИКЕТИТЕ НА ХРАНИТЕ. КАК ДА ГИ ЧЕТЕМ И ТЪЛКУВАМЕ?

Foto di Gustavo Fring: https://www.pexels.com/it-it/foto/cibo-coppia-pasto-relazione-4173325/

Да изберем “правилният” продукт е възможно. Просто трябва да забравим какво ни казват рекламите и да се научим да четем етикетите. Внимателно, без да се ограничаваме до това, което е написано с големи букви близо до името на продукта. Ако избираме само по външния вид на опаковката, в действителност рискуваме да купим нещо много по-различно от това, което искаме.

Един пример? Да видим така наречените храни “без захар”. По принцип, под захар се има предвид захароза (тази, която най-често се използва в готвенето) и тя определено не би трябвало да се намира в тези храни. Но, ако на етикета се появят съставки като: глюкозен сироп или фруктозен сироп, или малтоза, или декстроза, знайте, че продукта косвено съдържа захар. Различно е обаче, ако купим храни подсладени по натурален начин,  със сок от ябълка или със сок от грозде. Ето защо е много важно да се чете внимателно етикета!

След внимателното прочитане на етикета, като общо правило,  е хубаво да се избере продукт, който се състои от ограничен брой съставки и да се подходи с предпазливост към онези, които съдържат дълги списъци с добавки, като консерванти, емулгатори и други вещества, които не съществуват в природата.

Производителите са задължени да напишат на етикетите поредица от информация свързана с продукта, но има и такава която не е задължителна. Колкото повече информация имаме, толкова по-качествен е продукта.

Задължителната информация на етикета трябва да включва:

  • Търговско наименование,
  • Списък на съставките,
  • Тегло (нетно тегло/изцедено тегло) и количество,
  • Датата на минимална трайност или годност,
  • Мястото на производство и фирмата производител,
  • Алкохолно съдържание (на алкохолните напитки),
  • Партиден номер,
  • Начин на съхранение.

Списък на съставките

В тази статия ще се спра на списъка на съставките. Той е  много важен. Всички те са изброени в низходящ ред по отношение на количеството им. На първо място фигурира съставката с най-голямо количество и постепенно се стига до тази, чието количество е най-малко (такъв е в случаят на добавките). Само когато се отнася за храни и напитки съставени от една съставка, не е задължително да се уточнява, например – водата. Ето защо, уверявайки се за реда, по който са написани съставките, може да се разбере качеството на даден продукт. Например, ако на една напитка (да вземем плодов сок) първата съставка е вода, а втората захар,  по-добре да я върнем от където сме я взели и да купим друга , или още по-добре, да си я направим сами в къщи. Разбира се всяка една напитка съдържаща захар, трябва да се върне обратно на рафта.

Трябва да се прегледат всички съставки, не само първите. Да знаем, че дадена храна направена със студено пресован зехтин вместо разнообразието от растителни масла ни казва много за нейното качество. Да се уверим, че няма и следа от маргарин или хидрогенирани мазнини, я прави още по-качествена. Да прочетем, че хлябът е направен с пълнозърнесто пшенично брашно и без наличието на захар или странни мазнини ни кара да се чувстваме добре, че купуване здравословна храна.

Да обърнем внимание на маслата и мазнините изброени сред съставките. Ако на мястото на хидрогенирани мазнини видим изписано нехидрогенирани мазнини, не значи, че продуктът е по-полезен, защотоне ни става ясно какви са мазнините. По същата причина трябва да се избягват различните растителни масла, защото реално не знаем с какво наистина се храним. Други масла, които могат да се видят на етикетите са палмовото масло или маслото от палмови ядки, в които са налице наситените мастни киселини, много вредни за артериите. Също и маслото от рапица е добре да се избягва, тъй като съдържа ерукова киселина, консумацията на която води до мастни прониквания и промени в сърдечния мускул.

Добавките

Морската сол за осоляване, топлината на слънцето за изсушаване, огънят за опушване са първите средства, които човек е използвал за съхранение на храната във времена на голямо изобилие, с цел запасяване и предпазване от глад.

С научното развитие консервирането на храните постигна голям напредък. Увеличиха се методите за консервация с помощта на хранителните добавки, а резултатите са  храни с дълъг срок на годност. Понякога се подобрява и външният им вид, цвета, вкуса, консистенцията и др.

Законът контролира и регламентира използването на добавки и консерванти в храните, които преди да се използват в производството, биват подлагани на различни тестове, за да се провери тяхната безопасност за здравето на хората, ефективност и  реални нужди за използването им.

Но не всички са толкова безобидни, колкото си мислим. Те се класифицират в зависимост от функцията, която  изпълняват (например – антиоксидантна, антимикробна) и се идентифицират с номер и буква. Буквата “Е” показва, че въпросната добавка, се признава и допуска във всички страни от ЕС. Цифрата след това определя категорията, например E1 … оцветител, или E3 …  антиоксидант.

Тъй като съкращението с буквата Е не е разбираемо за всички, производителите започнаха да изписват добавките с целите им имена, а може би е тактика, защото потребителите започнаха да обръщат повече внимание на етикетите и с един поглед да отсяват и да не купуват стоките с Е-та.

Натуралните консерванти като сол, оцет, алкохол и различните видове подправки все още са широко приложими, но хранително-вкусовата промишленост използва също и:

  • Оцветители (от Е100 до Е199).
  • Консерванти (от Е200 до Е299): тяхната цел е да забавят развалянето на храната причинено от бактерии, дрожди и плесени.
  • Антиоксиданти (от Е300 до Е322): да се избегне процеса на окисление на храната.
  • Коректори на киселинност (от Е325 до Е385).
  • Сгъстителиемулгатори и стабилизатори (от Е400 до Е495).
  • Есенции: изписвайки ги под общото наименование аромати

Всички добавки, включително консервантите са в много ниски концентрации: поради тази причина много експерти не ги смятат за опасни за здравето; алергичните реакции от добавки се оценяват от порядъка на един човек на всеки 1800. Проблемът обаче е, че те са навсякъде и затова важи правилото ”много по малко – прави много”.

Информацията в този уебсайт представлява обща информация, която в никакъв случай не замества медицинският съвет получен от вашият лекар! Също така, тази информация не може да се използва за самодиагностициране и самолечение. За да си осигурите един здравословен и балансиран хранителен режим, винаги е добре да се доверите на препоръките на вашия лекар или експерт по хранене.



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

за мен

Здравейте и добре дошли в моя блог!

Казвам се Милена и съм завършила магистратура със специалност “Диетология и Вегетарианско Хранене” във факултета по Медицина и Хирургия в Политехническия Университет Марке в Анкона, Италия.

Тук ще намерите както полезни съвети и рецепти за един балансиран хранителен режим на растителна основа, така и научни статии, свързани с дългогодишни проучвания и изследвания.

С приятелски поздрав, Милена

бюлетин